Одиноко бреду по безлюдной пустыне .
Ты-далекий мираж мой в цветущей долине.
Появляешься,манишь,опять обещаешь,
Я приближаюсь,а ты исчезаешь.
Я буду безмолвна,приму позу сфинкса,
Тупо мечтая,уставившись в даль,
Где ты родник мой,моя пальма с финиками,
Ну когда же напьюсь я и развею печаль?
Да,я знаю,мечты сбываются,
Но у других почему-то,а не мои.
От ревности сердце опять сжимается,
Где ты,мираж мой,приди,помоги!
ПЕРЕВОД НА БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК/ДЛЯ МАРИИ МАГДАЛЕНЫ КОСТАДИНОВОЙ-БОЛГАРСКОЙ ПОЭТЕССЫ.
Ти си миражът,а аз съм в далечна пустиня,
Пътник,жадуващ за мъничка капка вода,
Ту се явяваш,но пак ще заминеш,
Заблуждаваш ме само,не казвайки ДА!
Ще мълча,като сфинкс и тъпо ще гледам,
Без да мисля,ще чакам,да се появиш,
Ще се свие сърцето от нова победа,
Ако само секунда за мен отделиш.
Знам,богата фантазия не променя живота,
Не дава надежда и сигурността,
Но,поне създава добро настроение,
А и хубаво,всеки да си има мечта!
За силни вълнения вечно жадувам,
Търся изворче,каде да открия го,как,
Чуствителна,любеща,страшно ревнувам,
Появисе,миражът,аз чакам те пак!