Ольга Мальцева-Арзиани
ДОМАШНЕЕ ЗАДАНИЕ 15
ЗНАНИЕ БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА НЕ ЯВЛЯЕТСЯ ОБЯЗАТЕЛЬНЫМ УСЛОВИЕМ!!!
ПРИСОЕДИНИТЬСЯ К КОНКУРСУ МОЖНО НА ЛЮБОМ ЭТАПЕ!
ТЕМА: ТВОРЧЕСТВО ПОЭТОВ БОЛГАРИИ.
Вашему вниманию предлагаются
СТИХИ БОЛГАРСКИХ ПОЭТОВ ДЛЯ ПЕРЕВОДА
в период с 1.12.2010 г. по 1 МАРТА 2011 года.
III МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
состоится в марте 2011 г.
http://www.stihi.ru/2010/11/25/2854
ИСТОРИЯ КОНКУРСА:
I МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: КУЛЬТУРНЫЕ ТРАДИЦИИ И СОВРЕМЕННОСТЬ"
был проведён весной 2010г.
http://www.stihi.ru/2010/05/20/179
II МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ.
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: СВЯЗЬ ВРЕМЁН, СВЯЗЬ ПОКОЛЕНИЙ":
http://www.stihi.ru/2010/10/12/1711
ИТОГИ I МЕЖДУНАРОДНОГО КОНКУРСА можно посмотреть здесь:
http://www.stihi.ru/2010/06/27/5158
ИТОГИ II МЕЖДУНАРОДНОГО КОНКУРСА можно посмотреть здесь:
http://www.stihi.ru/2010/11/21/9984
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ. БОЛГАРИЯ.
Издатель, поэт, журналист, философ, мудрец...
(ниже Вы можете познакомиться с творческой биографией автора)
ВНИМАНИЕ! После публикации домашнего задания расположены переводы других стихов КРАСИМИРА ГЕОРГИЕВА на русский язык, которые познакомят Вас с творчеством этого поэта.
ДОМАШНЕЕ ЗАДАНИЕ 15а
ПЕРЕВЕСТИ С БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА НА РУССКИЙ СТИХИ БОЛГАРСКИХ ПОЭТОВ
с помощью дословного (подстрочного) перевода:
ПРИКАЗКА ЗА МАЛОУМНИЯ
Няма вече вятърни мелници, приятелю -
изгоряха сред здрача,
и земята под нас стана равна и сита
като измамна птица,
толкоз равна и сита стана земята ни -
чак да ти се доплаче,
че не можеш да видиш сред нея очите на
великан или рицар.
Под стрехите на замъци и на ханове
ще ги търсиш безумно -
ще търсиш очите им,
а чудаци и неудачници ще се смеят
на неуспеха ти:
"Свърши, старче, тази приказка за малоумния
покровител.
Втората пресечка вляво е музеят -
занеси доспехите!"
Омагьосан е светът, и слънцето е омагьосано,
и вятърът,
добри идалго!
О, сеньори, тъй благоразумни и почитани,
избрани -
дълго още ще се чува конски тропот над земята ни
и е жалко,
че не можем да видим сред нея очите на
рицари и великани.
СКАЗКА О ПОЛОУМНОМ.
Дословный перевод Бахмутова Виталия:
Нет уже ветряных мельниц, друг -
Они сгорели в сумерках
И земля под нами стала ровной и мелкой
Как обманчивая птица,
Настолько ровной и мелкой стала наша земля -
Хоть плачь...Такаая маленькая она,
Что ты не можешь видеть на ней глаз
Великана или рыцаря.
Под крышами замков и постоялых дворов
Ты будешь искать глаза их,
А чудаки и неудачники будут смеяться над твоими неудачами:
"Заканчивай, старче, эту сказку
О покровителе полоумных -
Второй перекрёсток налево - музей -
Занеси туда свои доспехи!"
Заколдованы и свет, и солнце чудесное,
И ветер,
Добрые идальго!
О, синьоры, такие благоразумные и почитаемые,
Избранные -
Долго ещё будет слышаться конский топот над нашей землёй
И жалко,
Что мы не можем видеть на земле этой
глаз рыцарей и великанов.
ДОМАШНЕЕ ЗАДАНИЕ 15б
ВЕЛИЧКА ПЕТРОВА
ПЕРЕВЕСТИ С БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА НА РУССКИЙ СТИХИ БОЛГАРСКИХ ПОЭТОВ
с помощью словаря.
Вы можете
воспользоваться
помощником переводчика:
http://translate.google.com/#
http://mrtranslate.ru/translate/bulgarian-russian.html
http://slovo.rila.ru/index.php?do_this=transr
ЕПИТАФИЯ
Избуяват диви макове
под избухналия дъжд.
На перона чакам влака -
полуюноша, полумъж.
От семафора се спуска
цвят на неизпитан страх.
Предпазливо впивам устни
в полуябълка, полугрях.
Коловозите се гърчат
в тази слънчева мъгла,
разписанието търсят -
полуспомен, полумечта.
Прелетя експресът Щастие
като ултразвуков гръм,
а запазеното място е
полуистина, полусън.
Полудяват диви макове
от лъжливия прашец.
На перона чакам влака -
полустарец, полумъдрец.
Доверчиво храня гълъби
под житейския си дъб
с най-обикновени жълъди -
полущастие, полускръб.
ЧАШАТА
Седяхме върху чашата на живота
с огъня, слънцето и луната.
- Аз ще горя! - каза огънят.
- Аз ще грея! - каза слънцето.
- Аз ще сияя! - каза луната.
- Добре - съгласих се и попитах, -
но защо дъното на чашата е отгоре,
а отворът й е отдолу?
ЛЕБЕД В ЦЕНТРА НА ВСЕЛЕННАТА
- Тате, какво е болестта?
- Болестта е перце от крилото на времето, дъще.
- Тате, какво е времето?
- Времето е река, по която плува душата, дъще.
- Тате, какво е душата?
- Душата е огънят във водите на времето, дъще.
- Тате, къде отива душата?
- В свят, пълен с цветя, дъще.
- Тате, какъв е този свят?
- Той е лебед в центъра на вселената, дъще.
- Как ще стигна до центъра на вселената, тате?
ДЕЦАТА НА КОСТЕНУРКАТА
Петък, тринайсти декември е. Зреят лавините
и негативът отваря очите на зимата -
никой не тръгвал през този сезон на годината,
никой не тръгвал по този маршрут, за да снима.
Точно навреме е. Всичко е дяволски точно.
Тръгвам нагоре със своето малко откритие -
свършва животът, преди да е още започнал -
черни косите ми, а избелели мечтите.
Тръгвам към моята дълга любов - Хималаите,
тръгвам към бялата девствена сянка на Азия.
Двама непалци ме пазят от пропасти. Знаят те:
няма да могат от кармата да ме опазят -
карма на зъл неудачник, пиян мижитурка.
Давам ума си на вълците, стигат ми дните.
Някога много отдавна една костенурка
слязла от времето, за да роди планините.
Кървави капки бележат трасето на жертвите.
Псувам съдбата и влизам в гранитната лудница,
влагам душа в обектива и лазя след шерпите,
а планината разголва гърди като блудница.
Впивам в гърдите й шеметни кадри-пиявици
и се облива в блажение фотодушата ми.
Аз - фотографът от София, кротък пияница,
пия безкрая и снимам с очите на вятъра.
Трупат се преспи, натрупват се болка и лудост,
зрима е болката, а лудостта е незрима.
Стенат от страст върховете - великото чудо,
снимам мечтите и снимам, и снимам, и снимам.
А планината е нежната бяла красавица
и приближава лицата ни нейното варио,
щедри светкавици вдигат жестока наздравица -
нашите снимки на вечния огън изгарят.
И ме прегръща, пияна от студ, планината,
и ме целува със своите ледени устни.
Кротките шерпи превръща в божествени статуи,
мен ме затваря в покои свещени, но мръсни.
С кървава слуз са покрити стените и пурпурът
капе по сухия дънер на брачното ложе.
Може би снимам дечицата на костенурката,
плод на смокиня ще вкуся сред ложето може би.
Там се съблича мръсницата, тръпнат бедрата й
и се преплитат в лавина телата ни, нашите.
Бяла красавица страстна е днес планината -
петък, тринайсти декември, година на чашата.
Както жената е винаги огнена клада,
но е и айсберг в морето от чувства жената,
тъй планината е винаги бяла и млада,
но е и дяволски мъртва и твърда душата й.
Мъртвата твърд е пленена от живите фотоси.
Лягаме с моята дълга любов - Хималаите,
огън без край. Обективът затваря окото си.
С бяла коприна покрива главата ми Бялата
смърт.
КРАСИМИР ГЕРГИЕВ. Другие произведения:
http://www.stihi.ru/2010/11/30/6297
http://www.stihi.ru/2010/11/12/149
http://www.stihi.ru/2010/11/05/2896
http://www.stihi.ru/2010/11/11/3092
http://www.stihi.ru/2010/10/29/3255
ОБ АВТОРЕ:
Биография на българския поет Красимир Георгиев
Българският поет, писател и публицист Красимир Георгиев е роден на 30.09.1948 г. Работил е в различни вестници, списания и издателства, в момента е директор на издателство „Фльорир”. Редактор и издател е на над 300 книги на автори от над 20 страни. Автор е на книгите “Граница на ветровете” (поезия, 1969 г.), “Метал реже метал” (публицистика, 1973 г.), “Три билета за първия ред” (публицистика, 1974 г.), “Пратеникът на Петльовото гребенче” (роман-приказка, 1992 г.), “Капан ми подарете” (стихове за деца, 1993 г.), “Сага за самотници” (поезия, 1995 г.), “Емисар” (поезия, 1996 г.), “Вицове за студенти” (хумор, 1998 г.), “Ергосфера или лапидариум на феномените” (публицистика, в съавторство с Евгени Алексиев, 2002 г.), “Любов в езерото на прокажените” (поезия и проза, 2004 г.), “Тунелът” (поезия, 2008 г.), “Двустишия на Красимир” (поезия, 2010 г.) и др. Носител е на десетки литературни награди. Много от книгите и творбите на Красимир Георгиев са превеждани в чужбина.