(Вольный перевод стиха Владислава Евсеева "Одинокая сельская ночь")
Понякога, във нощи летни,
когато думите мълчат,
съдбата ми наивна и нелепа
безсъниците пак крадат.
Прегръщам старата китара
и струните й тънки галя с длан,
а в нейната мелодия се утаява
на пролетта най-тъничкия скреж.
Така дълбоко с нея свързан е
на младостта възторжения хоризонт.
Свидетелко, на бурните ми радости,
сега звучиш със най-минорната тъга.
Сърцето търси пак следи под брястове,
където с думите летях
и срещах често Красотата,
родена от лъчите на зора.
Самият аз отново съм момчето,
което разговаря с нощни птици
и в мен възражда се мечтата
душата си да изравня със хоризонта.
Надежда трябва ми отново смела
с ръка да стигна облачни дантели
и даже насаме със думите останал
да бъда себе си отново.
Благодаря на старата китара ...
ОДИНОКАЯ СЕЛЬСКАЯ НОЧЬ
Порой, когда ночами летними
строка к строке никак не лепится,
судьбу, наивную, нелепую –
опять бессонница крадёт.
Вот – я беру гитару старую,
чтоб струны тонкие настраивать,
в её мелодии оттаивать,
как майской ночью – хрупкий лёд.
Ах, как с тобою много связано,
моя подружка неотвязная,
движений, торопливых ранее
и откровенно светлых встреч.
Но сердце ищет след под вязами,
где часто увлекался фразами,
где ожидание Прекрасного
с ума сводило на заре.
Себе опять кажусь мальчишкою,
беседую с ночными птицами,
и сам мечтаю: тоже взвиться бы
туда, где вровень мы с душой.
Надежды были очень нужными,
чтоб видеть облачное кружево,
чтоб даже в одиночку с думами,
мне было очень хорошо.
Благодарю гитару старую…
Владислав Евсеев