Ода от печал

Весела Йосифова
За теб ще съм угасналото слънце
и ода от печал ще сътворя,
в минор ще озвуча нощта.

Светът ще скрия в нежните си длани,
по крайчеца на небосвода ще отмина,
и всичките си звездопади с любов ще угася.

В парада на нощта при тебе ще пристигна,
прикрито ще приседна до съня ти,
по-жарка от тропическото лято.

Ще ти се радвам, надвесена над тебе,
като на слънцето залязващо.

- Спи, щастие...
Аз нямам нищо да ти казвам...

И тихо през очите ти ще си изляза...



Вольный перевод Владислава Евсеева: http://www.stihi.ru/2010/10/17/2944

     ОДА ПЕЧАЛИ…

 (Вольный перевод
  с болгарского стиха
  Веселы Иосифовой)

 О тебе говорило угасшее солнце:
эта ода печали звучала во мне,
как минорная трель, как неясная нота…

В томной неге домашней, в своей тишине
 я смотрела на свет – он сквозь шторы струился…
и любовь – чуть угасшую – бредил во мне…

Звёзд весёлый азарт в поднебесье искрился…
ночь вступала в права, как хозяйка зимы…
лето жаркое… лик твой уже позабылся…

то, в чём долго и трепетно нежились мы…
Только сон нам подарен, как новая радость…
Я скажу тебе:
  – Спи…
 в этом – счастье моё…

И другого душе, как  ни странно, не надо…
я сижу в тишине, не касаясь струны…
Ну, не плачь, пусть лишь звёзды
 продолжат полёт…