И какво, че ти си трънче под нокът,
твойта обич не може да ми тежи,
тя не става за временна болка,
нито за грим над две лъжливи очи.
И какво, че ти си горещият огън,
той не пари, а топло ме сгрява,
да плача ми казва, когато не мога,
когато зимувам – с мене остава.
И какво, че ти си кладенец в суша,
пия от него – по-жадна оставам,
като капка във мен щом се сгушиш,
на нощта тишината пристава.
И какво, че ти си стих недописан,
думите свършват, когато рисувам,
да чувам ми стига до мене, че дишаш,
нищо до теб, че с луната будувам.
И какво, че не знаеш за тебе какво съм,
можеш навсякъде да ме откриеш.
До мен да достигнеш все си на косъм.
На глътки, по-малко, по-сладко ще пиеш.