Есен е.
Разгърдено голо хоро играе вятърът,
шарени листи се ронят в краката му,
облак перчема му скрива в калпака си,
господарската сИтни и подсвирва с уста.
Топло е.
Циганско лято напира в душата му,
в пояса златни монети подрънкват -
отбрулени листи, житата изронени,
а китката зад ухото му са ятата.
Чудя се.
Къде да си дяна сърцето от ситост -
денем ми вятър пълни пазвата с ябълки,
нощем се гушвам в леглото на циганско лято.
С мирис на окосена трева заспива душата ми.
ЦЫГАНСКОЕ ЛЕТО
Вольный перевод
с болгарского стиха
Веселы Йосифовой
Как здесь светло…
в полях играет лёгкий ветер…
в июле листья начали слетать…
но суть у жизни – ясна и проста,
пока звучат гортанные уста,
пока цыганский дух живёт на свете…
Как здесь тепло…
в цыганском лете я живу…
моя душа свободный стих вдыхает,
мелодия до сердца проникает…
оно – точней меня, конечно, знает,
как может ранить лёгкой скрипки звук…
Чудесно здесь…
как будто мир иной
нас окружил цыганскими шатрами,
и яблони уже полны плодами,
и лето по ночам играет с нами,
совсем не зная стужи ледяной…
Цыганским летом нами правит зной…