Живот като във екшън съм живяла,
сценарият – написан от съдбата -
ту Жулиета съм била, ту Лейди Макбет,
изпълвах тишината с призраци.
Събирах камъни, в които се препъвах
и с тях изграждах крепости, дворци,
в които стъпките си приютявах
и доизгарях неугаснали звезди.
Посях надежда – нахраних гладни
и ни троха от нея не оставих.
След мен останаха зелени хълмове,
които само алпинисти могат да катерят.
Запазих светлината във очите си –
да свети отдалеч за полуслепите.
Разбрах, че по-добре е да запалиш свещ,
наместо да проклинаш тишината.
http://www.stihi.ru/2010/09/14/7685
Вольный перевод: Владислав Евсеев
НЕУГАСИМАЯ СВЕЧА
(Вольный перевод
с болгарского стиха
Веселы Иосифовой)
Сквозь сотни масок жизнь меня несла,
во многих я сценариях сыграла:
то – как Джульетта – девочкой была,
то – леди Макбет мой покой терзала…
Каменья старых песен собрала
я за полвека, наблюдая звёзды,
и во дворцах, и в крепостях жила…
душа устала от приютов поздних…
Надежды я молила сохранить,
но мне судьба лишь отблеск их дарила…
и на холмах зелёных плыли дни,
и ввысь вершина кратером манила…
И всё ж – в очах я затаила свет,
уберегла от старческого дыма…
твоя свеча, добрей которой – нет,
и в тяжкой тишине – неугасима…