Сто магии ще ти сторя,
ще изкача стотина върхове,
на самодива край геран ще се престоря,
ще обруля с вятъра последните си страхове.
Във сипеи пътеки ще проправя,
с проливен дъжд пустинята ще напоя,
когато слънце в залеза започне да преваля,
ще го откъсна, в очите ти да мога да го донеса.
Във всеки храм свещица ще запаля
и сто молитви в тъмното ще изрека,
сълзите в топлината на ръцете ще удавя,
мост ще вдигна нависоко над най-бурната река.
Тогава ти дали във мене ще познаеш
онази, първата до болка изтъняла тишина,
по съмнало косите ми дали ще могат да ухаят
на цвят от вишни и крайречната заплакала върба?
Дали небето в мен ще се оглежда,
ще чуваш ли в душата песен на щурец,
по устните дали ще тича палаво надежда,
ще наднича ли зад миглите най-нежният копнеж?
Сто магии мога да ти сторя,
да изкача за теб стотина върхове,
на самодива край геран да се престоря,
но няма да съм аз, а дързостта във всички грехове.