Влизам в съня ти боса, на пръсти,
с вятър в полите на бялата рокля.
Знам, ти си чакал снощи до късно.
Тази нощ идвам съня ти да стопля.
Сънувай ме дълго сред летен килим,
в ръцете със плиснала бяла вълна,
шепот със който наричам любим,
сънувай ми устните с дъх на трева.
Сънувай очите – бездънни небета,
извивките, криещи топлия залез,
луната, която прави лунна пътека,
сънувай лъча във косите ми парещ.
Сънувай крилата на волната птица –
полет нестихващ в лазурната шир,
във индигово тихо – звездна искрица,
сънувай бистра вода от чистия вир.
Сънувай ме дълго. Щом дойде зората
със слънчево зайче на твоя прозорец,
протегни си тогава наблизо ръката,
да усетиш колко много наяве съм твоя.