В забравената трудна тишина
лъчът на слънцето се врязва.
Една изгубена по пътя си сълза
решила е за някога да ми разказва.
А аз я слушам и съм мълчалива.
Небето ми е много отесняло.
Очите ми от болка се присвиват
и съм сама след всичко отлетяло.
Във стари стъпки се завръщам.
Избуялата трева е пожълтяла.
Миналото тъжно ме загръща.
Замръзвам, а е лято и не е валяло.
Калдъръмът прашен ме посреща,
помни още детските ми плитки.
Припарва нещо в мен и е горещо.
Не чака друг, отишли са си всички.
Къщите и пейките са опустели,
а искам все от там да ме повикат.
Самотни са на селото неделите,
в които само спомените скитат.