Димчо Дебелянов (1887 - 1916) – признанный классик болгарской поэзии.
Я умираю и светло рождаюсь -
разноликая, нескладная душа,
днём я неустанно созидаю,
чтоб ночью беспощадно разрушать.
Взываю к дням смирения и света,
а небо тёмное и буря стнонет,
взываю к буре и за мною где-то
в ней всякий крик и ропот тонет.
Рассвета огненного жажду я,
а только слепит и палит зной,
когда весна, я осенью объят,
а осенью рождаюсь, как весной.
В потоке безразличном времени
непрожитая гаснет жизнь тихо,
и мои слёзы, пролитые у причала,
рассеиваюстя над пустыней вихрем.
16.07.2010
Оригинал:
Черна песен
Аз умирам и светло се раждам -
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша.
Призова ли дни светло-смирени,
гръмват бури над тъмно море,
а подиря ли буря - край мене
всеки вопъл и ропот замре.
За зора огнеструйна копнея,
а слепи ме с очите си тя,
в пролетта като в есен аз крея,
в есента като в пролет цъфтя.
На безстрастното време в неспира
гасне мълком живот неживян,
и плачът ми за пристан умира
низ велика пустиня развян.