Чёрная песня Димчо Дебелянов

Давыдова Юлия
Димчо Дебелянов (1887 - 1916) – признанный классик болгарской поэзии.

Я умираю и светло рождаюсь -
разноликая, нескладная душа,
днём я неустанно созидаю,
чтоб ночью беспощадно разрушать.

Взываю к дням смирения и света,
а небо тёмное и буря стнонет,
взываю к буре и за мною где-то
в ней всякий крик и ропот тонет.

Рассвета огненного жажду я,
а только слепит и палит зной,
когда весна, я осенью объят,
а осенью рождаюсь, как весной.

В потоке безразличном времени
непрожитая гаснет жизнь тихо,
и мои слёзы, пролитые у причала,
рассеиваюстя над пустыней вихрем.

16.07.2010

Оригинал:

Черна песен



Аз умирам и светло се раждам -

разнолика, нестройна душа,

през деня неуморно изграждам,

през нощта без пощада руша.

 

Призова ли дни светло-смирени,

гръмват бури над тъмно море,

а подиря ли буря - край мене

всеки вопъл и ропот замре.

 

За зора огнеструйна копнея,

а слепи ме с очите си тя,

в пролетта като в есен аз крея,

в есента като в пролет цъфтя.

 

На безстрастното време в неспира

гасне мълком живот неживян,

и плачът ми за пристан умира

низ велика пустиня развян.