Шуми тишината...
Шуми тишината,
шуми...
като мило
и свидно
дихание,
тих ромон на мисли
скрити
в нежно ухание...
шуми тишината,
шуми...
някак си
песенно тъжна,
от сърцето
камбана в душата
тихо, тихо
прозвънва...
шуми тишината,
шуми...
в плахи стъпки
на кошута,
като зов
във нечии очи
от някъде
нежно долитащ...
шуми тишината,
шуми
в дъжд топъл
отмиващ тъгата,
в тихо
любовно очакване
ах, как шуми
тишината...
МАрия Магдалена Костадинова
http://www.stihi.ru/2010/05/19/320
* * *
В нежном шёпоте лунного света... обнажённые мысли...
/художественный перевод/
Шелестит тишина,
шелестит
В нежном шёпоте лунного света...
Ожиданьем пронизано лето...
В каждом звуке желание шуршит...
Шелестит тишина,
шелестит...
Дождь потоком эмоций стекает...
Обнажённые мысли ласкает...
Сердце-колокол страстью звенит...
Шелестит тишина,
шелестит...
Звёзды тонут в небесном молчанье...
Чувства стонут в любовном желанье...
Месяц бисером неги расшит...
Шелестит тишина,
шелестит...
Души спят, сновиденья целуя...
Льются звуки с небес...- аллилуйя!..
Счастье к нам на свиданье спешит...
Бездной чувств тишина
шелестит...
* * *
Благодарю талантливую болгарскую поэтессу
Марию Магдалену Костадинову http://www.stihi.ru/avtor/mariniki
за свет и вдохновение!
Вот такое красивое творческое переплетение получается:
В шепота нежен на лунната светлина...разголени мисли...
Шумоли тишината,
шумоли
в шепота нежен на лунната светлина...
с очакване пропито е лятото...
желание във всеки звук трепти...
шумоли тишината,
шумоли
като река от емоции дъждът се стича...
мислите разсъблечени милва...
сърце-камбана страстно звъни...
шумоли тишината,
шумоли
потъват звездите в небесно мълчание...
чувствата стенат в любовно желание...
вшити в месечината бисери бели...
шумоли тишината,
шумоли
спят душите целувайки съновидения...
леят се небесни звуци...- алилуйя!...
към нас за среща щастието лети
с бездна от чувства тишината
шумоли...
"Сквозь время и пространство"