От мгновения до вечности - лишь вздох,
Да и тот нам жизнью дан, чтоб осознать -
Как бы разум наш к Земному ни присох,
Душам - вечно в волнах творчества летать...
К крыльям намертво привязан крест судьбы...
Жжёт огонь, бурлит вода, тревожа плоть...
Смерть для тел готовит землю и гробы,
В вечной жажде силу жизни побороть...
Медных труб протяжный звук со всех сторон...
Коли духом слаб, растаешь в бездне грёз...-
Самомнение взбирается на трон,..-
Чтобы миром завладеть твоим всерьёз...
Жизнь прозрачна,.. маску подлости надев,
Потеряешь всё, что есть, оставшись в ней...
Всё едино...- голос совести презрев,
Ты лишишь свой род и кроны, и корней...
От страдания до мудрости - лишь боль...-
Семь слоёв с твоей души сдерёт астрал...
А когда ты отыграешь эту роль,
Осознаешь – ТО ИМЕЕШЬ, ЧТО ОТДАЛ...
Нас воспитывает время каждый миг,
Нитью чувств и испытаний жизнь обвив...
Чтобы разум знанья высшие постиг,
Береги дыханье счастья и любви!..
От мгновения до вечности - лишь вздох......
*
Благодарю прекрасного композитора и исполнителя Самуила Фрумовича
за чудесную песню
http://stihi.ru/avtor/sem151
Можно прослушать по ссылке:
http://youtu.be/8L6F8-Ag9V8
*
Активные ссылки на все песни в моём дневнике на странице.
* * *
Благодарю замечательную болгарскую поэтессу
Марию Магдалену Костадинову http://www.stihi.ru/avtor/mariniki
за чудесный перевод моего стихотворения:
От мига до вечността - е само въздишка една...
От мига до вечността – е само въздишка една,
да, този живот ни е даден, за да осъзнаем -
Как разумът ни към Земното да се пригоди,
как с душа - във вълните на творчеството да летим...
Закрепен е здраво към крилата кръстът на съдбата...
Огън гори, водата кипи, терзае плътта ...
Приготвя смъртта за телата гробовете и земята,
в жажда вечна да пребори силата на живота ...
Протяжен звук на медна тръба ехти от всички страни ...
Ако слаб е духът, в бездна от мечти ще се разтопиш..-
Високомерието изкачва се на трона,..-
Окончателно да завладее световете твои.
Живот прозрачен,..слагайки си маската на подлостта,
ще загубиш всичко, което имаш, оставяйки в нея ...
Всичко свързано в едно...- презрял гласа на съвестта,
дървото на рода си ще лишиш от корени и от корона ...
От страданието до мъдростта - е само болката...-
И седемте слоя на душата ти ще одере астралът...
А когато изиграеш тази роля,
ще осъзнаеш, че - ИМАШ ОНОВА, КОЕТО СИ ОТДАЛ...
Нас времето ни възпитава във всеки миг,
обвивайки ни с нишки на житейски изпитания и чувства...
За да може разумът знанието висше да постигне,
съхранявай ти винаги дъха на щастието и любовта!..
От мига до вечността – е само въздишка една...
*
"Сквозь время и пространство"