Умората превърнах в съзерцание,
но спомени не трупах във албум,
с годините събирано мълчание,
изпявах в тихи песни, но … наум.
Спокойно се разхождах по сценарии,
но роля подходяща не избрах,
усмихнато изслушвах пледоарии
за мен и за несторения грях…
На вечните въпроси търсех отговор,
стандартните посоки не приех,
на Дявола отказах всеки договор,
а болката за мене бе успех.
Прегръщах неочаквани решения,
по чуждите пътеки не вървях,
в “приятелски” изящни песнопения
измамното подхлъзване съзрях…
Политах и в умора над върхарите,
във пропасти пропадах на инат,
избягвах коловозите и гарите
и търсех все лелеяния свят.
Пречиствах се в геената на грешките,
с живота трудни партии играх,
не исках да съм в ролята на пешките,
но сбъднах ли се?
В себе си успях!