Душа на ветру

Душа На Ветру
Душа на ветру –
            печальница,
сначала грешит,
            потом кается.
То молится,
            то безбожница,
то воли вольней,
            то заложница.
Приручена,
            да и брошена,
словно в поле травинка
            скошена.
Зноем палящим
            иссушена,
жестоким морозом
            застужена.
Ветром по свету
            гонимая,
судьбой-нелюбовью
            ранимая.
Несется по свету,
            да мается,
Душа на ветру –
            распечальница.