Playcast:
Ефирна и лека...
Притичал мракът, в нощта се скрива,
на птица в очите светлината заспива.
С дъх от крила луната помилвана,
в топла милувка кротко притихнала.
Светулчина нежност пак се пробужда,
мисли греховни отново събужда.
Стаена омара в съня се потулва,
от очи на сърна сълза се търкулва.
Нежна, копнежна тишината полита,
кошутени стъпки в косите си вплита.
Звездици се ронят, събира ги в шепа
тъгата отминаваща, ефирна и лека...
Благодарю за вдохновение замечательную болгарскую
поэтессу Марию Магдалену Костадинову http://www.stihi.ru/2010/04/09/254
* * *
В прозрачно-лёгкой неге бытия...
/вольный перевод/
Луна притихла в сумраке ночном...
В пространстве грёз летают сновиденья...
Уснули птицы... В замке временном
Царит любовь на троне вдохновенья...
Все звери спят, от счастья разомлев,
В потоке чувства, вечностью согретом...
Лишь светлячки, от страсти захмелев,
Ласкают небо ярким, чудным светом...
Весь мир - в объятьях вечной тишины...
Застыло время.... Грусть в тумане тает,
Влюблённо ловит звёзды с вышины
И в нежных волнах сладко засыпает...
В эфирно-лёгкой неге бытия...
"Сквозь время и пространство"
иллюстрация - Photosight
Игорь Сидоров "Ночной лес"