http://www.stihi.ru/2010/05/04/569
Благодарю Марию Магдалену Костадинову за вдохновение!
*
Где та грань бытия, за которой мы вечны?.
Мысли сонно скользят в неге лунных желаний
Их ласкает безмолвье небесной волной...
Скинув тягостный груз повседневных скитаний,
Спят людские тела в колыбели земной...
Как прекрасно небесных творений дыханье...-
Ночь уснувших желаний светла и тиха...
Даже чувства молчат, утопая в сознанье,
Растворяясь с любовью в прозрачных стихах…
Золотая волна серебро мыслью греет,..-
Солнце страстно мечтает о томной луне...
Для того, чтобы стали частицы мудрее,
Жизнь вливается в смерть, став сильнее вдвойне...
Мрак сменяется светом, рождая Путь Млечный,
Дарит душам судьба чудотворный ковчег...
Где та грань бытия, за которой мы вечны?..-
К сотворенью любви Дух прикован навек...
* * *
Благодарю Марию Магдалену Костадинову
http://www.stihi.ru/2010/05/04/569 за перевод моего стихотворения,
написанного по мотивам её стихотворения:
Къде е онази граница на битието, зад която сме вечни?..
Мислите сънно се плъзват в негата на лунни желания,
милва ги безмълвието с вълна небесна...
отхвърляйки товара тягостен на всекидневни скитания
спят телата на хората в люлката земна...
Как прекрасно е на небесата златното дихание...-
нощ на заспиващи желания светла и тиха...
Даже чувствата мълчат потопени в съзнанието,
разтваряйки се с любов в прозрачни стихове...
Златната вълна с мисъл грее среброто,..-
слънцето страстно мечтае за тъмна луна...
За този, на когото душата с времето помъдрява
животът се влива в смъртта, ставайки двойно по-силен.
Сменя се мракът със светлината, раждайки Пътя Млечен,
ще подари съдбата на душите чудотворен ковчег...
Къде е онази граница на битието, зад която сме вечни?..-
Във Вселената на ЛЮБОВТА ние приковани сме навеки...
*
"Сквозь время и пространство"
иллюстрация - Marderio Divino-angel