Крилото на птицата днес е ранено.
Слънцето – свъсило своите вежди.
Поглежда към нея и после смутено
прибира от облака своята нежност.
А той посивява. Съвсем гръмоносно
въздухът носи аромат на градушка.
После изстенва. Стонът откосно
разцепва небето и в него се люшка.
Земята поглежда. Високо е птицата.
Последният мах я прави красива.
Дъждът се излива. Потъва във нищото.
До дъно то капките жадно изпива.
И следва най-краткото трудно броене,
където минутите стават секунди.
Изохкват зениците – крайно летене.
След него заточват се нощите будни.