Сън за пролет...
Месечината,
сребърна, светла,
в прозореца плахо наднича,
в очите ми пак се оглежда,
но тъжна и някак различна.
Уловила
тъгата ми в топли ресници,
милост небесна в нощта,
нежни сълзи от бели звездици
жално отронва с кротка печал.
В утрото
пролетно, свежо,
нощните бисерни, бели сълзи
някой тихо, грижливо събирал
в дървото отсреща,
като ябълков цвят разцъфтял...
Мария Магдалена Костадинова
http://www.stihi.ru/2010/01/21/628
* * *
Сон о вечной весне...
Свет серебристый
Нежно и робко луну обнимает…
Девственно-чистой
Музыкой нежности мысль наполняет…
С мудрой печалью
Ночь за влюблёнными в жизнь наблюдает…
Звёздною шалью
Ложе небесной любви укрывает…
Память роняет
Бусинки бисерных слёз на сознанье…
Грусть тихо тает…
Время настроено на ожиданье
Вечного счастья!...