А някъде там...
Все търся
онези пътеки,
които водят към теб
и в здрача,
и във светлината...
от обич, тъга и болка
заплитам нежен венец
и потъвам
в съня на тишината...
А някъде там...
в тихо
и светло безвремие
бродят твоите мисли
и сънища,
с усещане за теб
в очакване на знамение
пристъпвам
по твоите пътища...
Мария Магдалена Костадинова
http://www.stihi.ru/2010/03/12/2276
* * *
Безвременье... Безмолвье... Межпространство...
Безвременье...
Тропинки сновидений...-
Душа к тебе стремится
сквозь века...
Любовных мыслей
нежное плетенье...
Сияние небесного
венка...
Безмолвье...
Время сжалось до мгновенья...
Летит в долину
вечности мечта...
Застыли,
в ожидании знаменья,
все звуки жизни,
запахи, цвета...
В таинственных просторах
межпространства
ищу тебя..