Что за последней ожидает гранью нас?
Забвенье. Пустота. Геенна?
Бывает там любовь, весна?
И правда ли - душа не тленна?
Душа? Бессмертие? Фантом!
Живи! Вкушай от жизни ласки.
Не стоит думать нам о том,
В чём человек никак не властен.
11 марта 2010 г.
Перевод этого стихотворения на болгарский язык Марии Магдалены Костадиновой:
Какво последно ни очаква, след границата?
Забрава. Пустота. Или пък ада?
Там има ли пролет, любов...нова страница.
Истина ли е, че нетленна е душата?
Душа? Безсмъртие? Фантом!
Живей! Вкуси на живота от ласките.
Не си струва да мислим за това,
в което не ни е съдено да сме властни.