Асен Стефанов
Превод от руски
Какво синьо небе,
Какви звезди,каква луна!
На брега сме само двама.
До нас достига плисък на вълна,
И ласката на вятъра.
Просветва и лунната пътека.
Възхищавахме се на тази красота.
Докосна лицето ми с топлите си длани,
Сърдцето ми по-силно започна да тупти,
Любовта със топлина обля ни,
Настъпи чудна тишина!
Изчезнаха белите “зайчета”на вълните,
Разсея се и леката летна мъгла,
Само устните ни нежно мълвяха:
Обичам те!-Горещите думи на любовта.
Устата се събраха в целувка,
Телата ни се сляха в едно.
Обхванаха ни бурни чувства,
Свидетел ни беше само Бог.
От чужди-любопитни погледи
Ни пазеха песъчните дюни,
И лебедите сряха песента.
А ние бяхме влюбени!
Не виждахме и не чувахме
Нищо друго на света!
21-ви февруари 2010 година. София.
Леонид Встречный
Какое небо голубое.
Какое небо голубое,
Какие звезды и луна,
На берегу нас только двое,
Да рядом плещется волна
Сверкает лунная дорожка,
Да легкий шепот ветерка,
Твоя горячая ладошка.
Коснулась моего лица.
И сердце громче застучало,
Мы ощутили жар в себе,
Любовь дыханием объяло,
И всё застыло в тишине.
Барашки белые пропали,
А тучка скрыла диск луны,
Лишь губы ласково шептали,
Слова горячие любви.
Уста сомкнулись в поцелуе,
Тела слились в один клубок,
Нас подхватили чувства бурей,
И под ногами лишь песок.
А рядом дюны защищали
От любопытных глаз чужих,
О чем то лебеди смолчали,
В тот миг нам было не до них.
Февраль. 2010 год, Балтийск