(Поэма была отмечена дипломом поощрения в Седьмом международным конкурсе "Вино и женщины, женщины и вино" - 2010 г.)
Ще те посрещна…
В най-светлото на думите.
На прага на щастливите усмивки.
Ще спрат минутите, секундите,
които ме отдалечават от брега ти.
С две кехлибарени зърна ще те нахраня.
Ще се разпукат тънките им устни
и сладък сок ще потече по стръмното,
набъбнало у нас желание.
Ще се разпалят лумнали огньове,
потекли по пресъхналите вени.
В две чаши ще ги съберем –
ще пием до разсъмване…
Любов на екс.
До пълна лудост…