Асен Стефанов. Болгария.
ДОВИЖДАНЕ ВАРНА
Здравейте варненци!Посрещайте гости!
Посрещнете “Смольный” с мир и добро,
с вашето вино,грозде и безкрайни лозя,
и с букет от рози на празничната софра.
Родни мили лица виждам на пирса,
Руският моряк е скъп и очакван гост.
Българите знаят,че никога не ще ги обиди
И за това –за дружбата е първият тост.
Виждам другарите с които съм се учил
и много празници с тях съм празнувал,
а сега неочаквано се появявам във Варна.
Здравейте-братя!Радвам се и се вълнувам!
Във Варна помнят героите на “Шипка”,
почитат ги като скъпи руски братя.
На Българите за това сме благодарни
и ще им помагаме при беди и нещастия.
Лили Иванова хубави песни ни изпя.
Двореца на спорта-просто полудя,
ръкоплескаше на божественият и глас,
като знак на дружбата прозвучал за нас.
В спомените ни ще останат вечно
Мачовете ни по футбол и по волейбол-
Състезания по дружба и по сърдечност.
Като паметник остана единственият гол.
Морският музей,Есминецът, Вапцаров,
Този чудесен български поет
и песните в храма,които ни омаяха
ще помня “еще много,много лет “.
Заминаваме!Варна, скоро ще се видим пак!
На пирса-изпращачи ,нови приятели добри.
На пилона е издигнат българският флаг,
А Морското училище с песни ни благодари.
Зад кърмата ни в димката остана Варна.
Пътя за дома минава през Босфора.
Напускаме този легендарен бряг,
А нас ни зоват морските простори.
Перевод с Руского языка Асен Стефанов
25 января 2010 года.
ЗДРАВЕЙТЕ ВАРНА
Леонид Встречный
Борт учебного корабля "Смольный" с курсантами
Калининградского Высшего Военно-Морского училища.
@ @ @
Здравейте Варна! Посрещнете гости!
Встречайте "Смольный" с миром и добром,
Ваше вино и винограда грозди
С букетом роз за праздничным столом.
Родные лица мы на пирсе видим,
Руски моряк, той добре дошъл гост,
Болгары знают, их мы не обидим
И потому за дружбу первый тост.
Вижу друзей, с которыми учился,
И праздник не один с ними встречал,
Ведь я нежданно в Варне появился,
Поздравете България! Срещам!
Герои на "Шипка" помня във Варна,
Их чтят как русских братьев дорогих,
Болгарам мы за это благодарны,
Готовы защитить от бед любы И Дворец Спорта ей рукоплескал,
Голос её как дружбы нашей вестник,
Божественно торжественно звучал.
Паметта винаги ще бъде среща
О матче волейбольном и футбол,
В котором нам друзья смогли навешать,
Тот памятный и дружеский нам гол.
Морской музей, эсминец и Вапцаров,
Болгарии писатель и поэт,
И пение церковное хоралов,
Я буду помнить еще много лет.
Уходим. Ще се видим скоро, Варна!
На пирсе снова провожают нас,
Училище нам будет благодарно,
Как благодарен будет и Парнас.
Вот за кормой осталась в дымке Варна,
Наш путь лежал домой через Босфор.
Мы покидали берег легендарный,
Нас снова звал к себе морской простор.
9-13 октября 1989 года. Пристанище Варна. България.
В спомените ни ще останат вечно
Мачовете ни по футбол и по волейбол-
Състезания по дружба и по сърдечност.
Като паметник остана единственият гол.
Морският музей,Есминецът, Вапцаров,
Този чудесен български поет
и песните в храма,които ни омаяха
ще помня “еще много,много лет “.
Заминаваме!Варна, скоро ще се видим пак!
На пирса-изпращачи ,нови приятели добри.
На пилона е издигнат българският флаг,
А Морското училище с песни ни благодари.
Зад кърмата ни в димката остана Варна.
Пътя за дома минава през Босфора.
Напускаме този легендарен бряг,
А нас ни зоват морските простори.
Перевод с Руского языка Асен Стефанов
25 января 2010 года.