Среднощни чувства и мисли
Хладно,неуютно,студено.
Душата ми сякаш изстина.
Нещо се откъсна от мене,
погледна ме и си замина.
Злобата ли беше или враждата
Така и не можах да разбера.
Но видях,че се сипва зората,
А от далеч се задава пролетта.
В мен остана споменът за любовта,
за радоста и очакване на леки старини .
Остана споменът за мъката и самотата
и тъгата по изминалите светли дни.
Останаха и добрите ми приятели,
Които ме даряват с малко топлинка,
Защото много ги обичам и ги пазя
и много,много ги ценя!
27.01.2010