Песнь о покое
Покой вам, смертельно усталым,
Покой вам, Отчизны сыны!
Солдатам, литым из металла,
Солдатам Священной войны!
Война не ушла в сорок пятом
В историю…. Нет! Не ушла !
В Эстонии перед солдатом
Взметнулась вдруг грозно волна…
О! Сколько всех мест на планете,
Где встал этот странный солдат,
Стоянием скорбным отметив,
Места, где герои лежат.
Умерший, воскресший… упорно,
Эстонец ли, русский, бурят,
Он шел и венец свой из терна,
И крест нес как свой автомат…
Бульдозером память не сдвинуть!
Разрушив надгробья могил.
Ведь «мертвые сраму не имут», –
Так пращур еще говорил…
В войне с беззащитным неистов,
Из прели вдруг выползший враг.
Зло выместить – в духе нацистов
На мертвых, больных, стариках.
Да будет бесчестье вандалам!…
Покой вам, Отчизны сыны!
Покой вам, смертельно усталым,
Солдатам, литым из металла,
Солдатам Священной войны!
Январь 2007 + Май 2007.
Песен за покоя
(Перевод на болгарский М.М. Костадиновой)
Покой вам, смъртно уморени,
покой вам, синове на Родината!
войници, излети от стомана
войници на Свещенната война!
Не си отиде войната в четирдесет и пета,
в историята….не. Не е отишла!
Пред войниците в Естония
изведнъж се надигна грозна вълна…
О! Колко са всички места на планетата,
където е станал този странен войник,
толкова скръб съхранили
местата, където герои лежат.
Умрял и възкръснал…без значение,
дали естонец, руснак или бурят,
вървял той с венец от тръни
и своя кръст носел като автомат…
Булдозерите паметта не ще изтрият,
разрушавайки могили надгробни.
И към мъртвите срам нямат
така прадедите отдавна са казали..
Във война с беззащитните неистова,
изпълзял врагът в засада,
зло отмъщение в духа на нацистите
върху мъртвите, и болните старци.
За вандалите петното на безчестието!...
Покой вам, синове на Родината!
Покой вам, смъртно уморени,
войници излети от стомана,
войници на Свещенната война!
Январь 2010г.