Колко много радост,музика,усмивки!
И пълна къща с хора, признателни-
с една кръв роднини, най-близки,
в обичта си,така обаятелни.
И чувстваш близоста на душите,
разтварят се с обич сърцата.
Галиш на внуците главите,
притискаш към гърдите си децата.
Но колко кратко е всичко това!
Времето просто за нищо не стига!
Започва раздяла, настъпва тъга,
буца засяда в гърлото, в очите…сълза.
Голяма, топла, горчива…
Мъжка сълза!