(Рецензия на «Бессон муссон» (Слава Алеев)
Не ми се спи - за кой ли път.
Отдавна кръгла е луната.
Безпътен вятър-безогледник
руши и разпилява
скалистите ми южни брегове,
където Афродита би могла
със Аполон да се целуне
в зеленината
на храст маслинов.
Убий ме, пак не ми се спи.
И нека вятърът по-силен става
и разруши на нощната картина
и рамката, и ореола -
изплувам като нимфа пак,
вълни ме галят с нежност до премала
по твърдата ми гръд
и по бедрата,
а иззад къдравия облак
Всевишният ми се любува.
Очите ми блестят като маслини,
витаейки с опасен чар,
и пяна се разлива по краката ми
със жаден писък на мусон.
И песъчинките от плам искрят,
а вятърът унесен бързо сменя
ту отливи, ту приливи,
незнаейки къде да дене
развихрените си фантазии.
По бялата ми кожа - капчици живот,
превърнали я в алабастров свод,
по който се разлиства и цъфти
такава страст, с която вятърът
със устните си ги изпива.
Посипан с пяна от любов -
омаян и безплътен,
по бялата ми гръд се спира.
И чак тогава аз заспивам
във тъжните обятия на вятър.
Отгоре все така Всевишният ме гледа,
с очарование!
------------------------------------
ПОДСТРОЧНИК:))
Я не сплю - в которой раз.
Давным луна круглая.
Беспутный ветер-безоглядно
рушит, разбрасывает
скалы моих южных побережиях,
где может с Афродиты
Аполлон поцеловаться
в зеленом
оливковым кустарник.
Убей меня, я вновь не сплю.
И пусть усиливается ветер
и уничтожить ночную фотографию
ее рама, и ореол -
я снова выплываю нимфой,
волны ласкают с нежностью премалой
мои груди из фарфор,
бедер.
Кудрявый, из-за облаков,
Всевышный надо мной любуется.
Мои глаза сверкают как оливками,
искрящим и опасным чаром,
и пену выливают на ногах волны,
жадным кричат муссоны.
Песок от пламени горит искром,
а ветер быстро изменяется -
то отливом, то приливом,
не зная, куда уйти от этой
развихренной своей фантазию.
С моей белой кожей - жизнь капелки стекают -
алабастровая арка небесах,
в которая цветет и процветает
такую страсть, с которой ветер
губами отпывает мне.
И в нежной пены его любви -
озадачен и бестелесный,
в моей груди успокаивется.
И только тогда я засыпаю
в печальные объятия ветра.
Сверху, Всевышный смотрит на меня, с очарованием.
СПАСИБО, СЛАВА!!!