Захладня. Изтъняла свети луната.
Като с игли мъгла ме пробожда.
По моята улица днес дъжд се разхожда
и светлината зад прозорците размазва.
Ръцете ми – с премръзнали пръсти,
краката ми – обули локви на босо.
Студът ме превърна в клошар, който
търси под мостовете дом за душата си.
Ще й намеря хартиен кашон,
застлан с парченца от шарена черга,
и едно, ама съвсем бездомно куче,
което ще се сгуши във скута й.
И когато слънце изгрее на хоризонта,
ще ги разходя – без каишка.
Като по Парижка улица.