Любовта

 
Бях забравил какво е любовта!
Само спомени така далечни
се мяркаха в тъга и самота
и болки,само болките ми вечни.

Бях забравил ласки и милувки,
какво е нежност,близост на жена,
за радоста от чаканите срещи,
поднасянето на букет цветя.

Загрубяха очите и душата ми
не можеха дори и да усетят
ТРЪПКИТЕ НА ЛЮБОВТА!
Но сърцето ми потрепна,

когато теб за първи път видях,
усетих твоята безмерна доброта.
Нощем във съня дочувах
тихи, плахи стъпки на сърна.

По пътеки осветени от луната,
и всички водещи към мен-
усещах радоста,която носиш,
за утрешния светъл ден.

Събуден от твоята нежност,
след тъжна и дълга тишина
отново почуствах до болка
колко е красива любовта.