Изпращах те след първата ни среща.
За много неща бяхме разговаряли с теб,
но вътре, някъде в мен нещо празно усещах,
нещо не беше довършено, нещо не беше в ред.
Докоснах плахо раменете ти нежни.
Сърдцето ми започна по-силно да тупти.
В ръцете си усещах нещо ефирно, нетленно!
Почувствах главата ти на моите гърди.
Целунах те по бузката като сестричка,
усетих нежността на твоя дъх.
За първи път се докосвах до момиче...
Колко щастлив и радостен тогава бях!
След това съм те целувал много-страстно!
Колко пъти сме изпадали в сладостна забрава,
но първата целувка, това нещо прекрасно,
скъп спомен от младостта за двама ни остава.
Още помня първата целувка,
която ме изпълни с нежна топлина.
Иллюстрация...художник Росен Марковски