Излитаме. Монотонно бумтят моторите.
Щурманът поставя курса, който ще държим.
Калиакра. Оттам - към морските простори.
Установяваме оптимален крейсерски режим.
Над морето сме. Долу няма светлини.
Звездите само ни светят от горе.
Щурманът изчислява и режима следи.
Вярвам в него. Сега той е моята опора.
Взираме се двамата към родния бряг.
До сега никаква светлинка не сме видяли.
Тъмно е. Не усещаме самолетния бяг
и ето - фарът на Варна ни дава сигнали.
Летателната нощ завърши, както бе разчетено.
Тръгнахме си всички, уморени към дома,
там далече, в полето, в авиоградчето ни,
където спят спокойно детето и моята жена.
Но защо по това време свети лампата?
Дали не е болно нашето малко дете?
Жена ми ме чака и още не спи, милата!
Посреща ме и ми дарява своето сърце!
====================================
Свободен превод на последният куплет.
Самый важний!
Летчик, возрващаясь с полетом, с далеко увидел,
что у его дома светит лампочка. Встревожено подумал:
Наверно наш рыбенок заболел! Но откривая дверы, он увидел,
что женщина еще не ложилась спать-ожидала милая. Встретила
с радостью и отдала ему свое сердце и свою любовь.
Иллюстрация....художник Юлия Станкова