Почти невъзможна

Весела Йосифова
http://vbox7.com/play:09d585b6


Жадна съм.
Всяка нощ я сънувам
жаждата –
с дълги коси разпуснати.
Дяволски е хубава.
Аз й роша с пръсти къдриците,
тя пресъхва по моите устни,
до капка изпита.
Прегръщам я, шепна й клетвено
да остане при мен.
Тя - сънищата ми наводнява
и танцува мокра в очите ми.
От хартия корабче й скроявам –
да знае откъде да ме вземе
и до кой бряг да доплавам.
Като молитва съм.
Зачева ми сънища нови
и ги разпръсква по пълнолуние.
Когато сънят възкръсва…
И звезди пазят тайните.