Ей сега ще си сложа усмивката
вместо червило
и ще повикам в очите си
онова дяволче мило,
дето с поглед ти разкопчава ризата
и с иглички избожда тялото ти.
Ще го подуча да те целува –
нагоре-надолу…
още по-надолу…
докато струйки
като планински ручеи
от теб не прокапят.
Докато не повикаш на помощ
оня змей огнедишащ,
който така ще ме сграбчи,
че почти сеизмично
ще потръпвам
в обятията ти.