http://www.youtube.com/watch?v=iUKztZPWZCg&feature=related
От тебе идва тази топла струйка,
душата ми разполовява –
едната иска да те разсъблича,
да те изпива без остатък,
а другата – да те анатемоса.
И прокълнат от мен,
ти пак си болка –
от най-жестоките,
стихийно пак се плъзгаш
по влажното ми тяло,
а аз не мога да те спра
ни с тежки думи,
нито с магия за забрава.
Като Мурсалска билка си -
тъй животворен,
напъпил в житни ядки,
с поникнал в мене корен.
И сутрин щом те пия,
съм свежа и красива,
а вечер - с чаша чай от тебе -
преливам от желания
с онази тънка струйка,
която ти изпиваш
на бавни, много бавни
и много жадни глътки…
Щастливи сме, щастливи
с горчивата запарка…