http://www.youtube.com/watch?v=Ja2gcHbkcok
Трудно мога да кажа
дали съм светилище,
но от душата ми блика
живот като от аязмо.
Измили очите си -
проглеждат слепите,
хромите се изправят,
избавени от болести
и страдания всякакви.
Като Света Марина съм
зачената с билка,
дарена от Слънцето -
да лекувам
от змийско ухапване.
Наречена съм
от майка си
за небесна невеста,
друг, ако ме търси,
да ме открива само
сред избуяли
треви и храсти –
в най-тъмните
и влажни усои,
там, където вярващ крак
може единствено да стъпи.
И ако през мен се провре
като през тесен отвор
да остави в душата ми
отпечатък от болка –
като сляп бик ще го погаля
и очите му ще отворя.
А аз ще остана
там, в пещерата -
ще чакам да дойде
оня богомолец,
който пътеката ще открие
към душата ми.
Тогава със сигурност
ще съм
повече от светилище.