Под една върба ме спряха.
Даже май ми прошептяха.
Гледам - шарени потури -
всичко може в тях да туриш.
Вързах пъстрата шамия
и не чаках икиндия.
Запрестъпях, запрестъпях -
в седем-осми го настъпих.
Той полегна във тревата -
стискал го чепикът лански.
И не тропал - само чакал
да му сторят „Бог да прости".
Свалям пъстрата шамия,
че не ми е Заговезна.
Аз го мислех, че е Август,
а пък той бил Малък Сечко.