Все към морето ме теглят
пребрулилите ме ветрове
и до солените спомени
приседнала,
все сънувам
пясъчни брегове.
Все от крясък на чайки
се стряскат
недосънувалите ми очи -
някъде тича по пясъка
едно мъничко босо дете.
А вълните подтичват след него
със разпенени бели криле,
мидички в джобчето звънкат,
във косите - морски звезди.
В пясъчен замък живеят
детските ми светове.
Сега се връщам
да си ги взема -
въздух ми трябва,
а въздухът ми е
море.