http://www.youtube.com/watch?v=bWa6_VYeNz8
На бяло сладко ви каня... с турско кафе... да ми врачувате
Днес си разчиствам
душата.
Задръстено ми е.
Като бяло сладко е -
тежко шекерена,
полепнала
по устните.
А и кафето
е турско -
гъсто,
с недосмлени зърна.
Хруска в устата ми.
Три лИста бели
ви оставям
да ми врачувате -
за минало,
за сегашното
и в бъдеще време.
И гърлено
ще плача,
докато ви изчитам.
То, в миналото
(да ви подскажа)
цветя и рози,
с бодлички,
с коренчета
и много порив.
Едни такива
красиви
венцелистчета
(не ви е работа!).
Ама хербарий
(изгубила съм му
ароматите
и само ме радва
красотата му).
Днешното
е като
язовец -
рови ми
слепи дупки
в душата.
И гладни
птичи строфи
кълват ме.
Давам им.
Мои са.
И чакам
климакса
на поетичното си
безродие.
И не плача
(само слабите плачат),
а аз просто
кряскам.
Оглушах
от крясъци.
И май вече
не ги чувам.
Но пак ми е
хубаво -
щом е ранена,
значи е жива
душата ми.
Преливам й кръв
(отвреме-навреме).
Спастрих я.
Ама за вбъдеще
как ще я карам -
пак ли
на хемодиализа
(кръвта е вече
на свършване),
а пътеката
колко е дълга
не зная.
Ама каквото напишете
в третия лист -
веднага намятам го
(топли душата ми!).
Като чохено контошче е.
И май ми приляга.
На бяло сладко ви каня...
С турско кафе...
Да ми врачувате...
Моля...