“Животът не се мери с броя вдишвания,
а с моментите, които спират дъха ни.”
Джордж Гарлин
Тази топла длан на ръката ти...
И на очите ти огледалото...
В пренапрегната гънка на тялото ти
съм полегнала изпепеляла.
Разкажи ми за нас, моля те!
За мига на раздялата.
Дето няма да дойде никога,
а само ще ни разпалва.
Неизбежно е, казваш.
Неконтролируемо.
Невиждано и неповторяемо.
Незатихващо. Неподправено.
Непресъхващо и необуздаемо.
Ненагледни мой, вярвам ти,
и се сгушвам на твоето рамо.