Запретнала съм високо полите.
И токчетата съм свалила.
И лудо биле в косите забодох.
И силен огън разжарих.
Разголила съм си гърдите.
И огърлица от грях им нанизах.
Сто луни в зениците си запалих
и неистово те замамих.
Змии-камшици на кръста ми виснаха.
От тежък стих отвара запарих.
Изгорих всички свои истини
и на клада смеха си запалих.
Диви коне край мен галопират -
като птици с гриви ме галят.
Но ми липсва страстта на очите ти.
Затова все още теб мамя и мамя...