BEN ZAMANIMI KAYBETTIM, SEN ISE BENI
Не плачи за мен, любов моя.
Тази нощ е толкова свята.
Разголена и обезумяла
тихичко скърца луната.
В тази нощ изумрудена
искам да те напусна.
Погали за последно косата ми,
докато плача във скута ти.
После ще отлетя пеперудено
у дома, при децата си -
в едно дърво изкорубено
с ронеща сълзи стряха.
Не плачи за мен, любов моя,
усмихни се, изтрий сълзата.
Виж, навън утрото пламенно
се целува прощално с луната.
Аз изгубих времето, а ти мен –
ми каза внезапно...
Върна ме завинаги обратно.