Надничаш страхливо в душата ми
и в екота на стиха ми се стапяш.
Прелистваш ме с пръсти, когато
не можеш във мен да потънеш.
Изпиваш ме с виртуални капчици,
на екс, до дъното на страстта си.
Събличаш ми тихите ропоти
и гола, по урагани ме любиш.
Обричам се...
Със жажда съм
бременна.
Наричам те...
Хляб да си ми
обреден.
Заклевам те...
Сън да не видят мечтите ти.
Огън да те гори в слепоочията.
Суша вместо кръв да тече във вените ти.
Пътищата ти да са без последни и първи гари...
С ластари да те не прегръщат...
Чакали да вият в душата ти.
Паяци да те тровят.
Да плюеш все речни камъни
и жаби да те целуват...
Дордето любовта на живота си
в неродена мома не превърнеш.