Понякога ще идвам като сън.
Ще падна върху морното ти рамо.
Ще ме прегърнеш обезсилен
и този свят ще спре да се върти.
Понякога ще падна като дъжд.
В очите ти ще спра да пиеш.
Ще ме познаеш изведнъж.
А аз по тебе тихо ще попия.
Ще пресечем небесната дъга -
момиче и момче във бяло.
Ще тичаме до края на една мечта
за своя свят отдавна закопняла.
С разпънати от вятъра криле
ще се събудим. От омаята
дали ще разберем, че още сме
момиче и момче в любовен стих.