„На ореха, Василе, Василе,
че кацнаха, Василе, Василе,
две птиченца, Василе, Василе,
посрещни ги, Василе, Василе,
нахрани ги, Василе, Василе..."
(Странджанска сурвакарска песен)
На върха на ореха, Василе,
гнездото ми, Василе,
зеленият път.
Не стигат го, Василе,
лазещите, Василе,
ако не хвърчат.
Катерят го, Василе,
непохватно, Василе,
стръмният ми път.
На сърце ми, Василе,
две птиченца, Василе,
моята си плът.
Съхрани ги, Василе,
децата ми, Василе,
нахрани ги с мен.
Като литнат, Василе,
по синия път, Василе,
да се връщат тук.
На ореха, Весела,
на самия връх,
в гнездото ти, Весела,
сгушен е светът.
Весела ЙОСИФОВА