В очите ми се мята раненото небе.
Останала без птичите криле -
душата ми е безнебесна.
Беззвучие по устните гори
и мъчна песен гърлото ми дави.
За болката и сълзите прощавам.
Но кой небето ми ще събере
като парчета огледало.
И как във тях ще се огледам.