Съперница съм ти.
И ме следиш.
Дишаш кълнящо.
Лаещо пишеш.
Разголваш гръдта си.
По-млада си.
Предизвикателно
повдигаш полите.
Опитваш се скрито
да клъвнеш душата ми.
Надуваш си сянката -
да ме покрие
вовеки искаш.
А аз съм слънцето -
сама си изгрявам,
залязвам
когато поискам.
Прасковено
ароматна съм.
Полите ми дълги
са в морска пяна,
прозират бедрата ми
в свежия бриз.
По гърдите ми
звезди са поникнали.
Очите ми дишат
открито и чисто.
Делиме си Нищото.
Как не го виждаш.
Спри се за малко -
ще се издишаш,
на спукан балон
си заприличала.
Изгубила си играта
от самото начало,
отпреди да ме има.
Защото съм с тялото,
сърцето
и с устните
на Победител.
Дори и над Нищото.