Аз съм жената
с бялата риза,
която
с много
финес
те мечтаеше.
Бродирах те
в гоблени -
с тънки бодове
изрисувах
Божието
съзидание.
Минах
през огледалото ти,
за да ти дам
твоя свят
с крехките клони.
Щъркелово гнездо
ти събрах
за твоята
неизживяна
пролет.
Аз съм ти
компасът -
нещо като камък,
хвърлен във езеро.
Очертавам те
с хиляди кръгове -
да не можеш
да ме изгубиш.
Избуял си
като внезапен
и топъл стих
върху белия лист
на живота ми
Ръж поникна,
златна и обредна -
за хляб
на душата ми
гладната.
Аз съм жената
с бялата риза,
която
с много
финес
те създаде.
Вече знам -
обречена съм
да бъда
единствено
твоя.