Когато ме целуваш тъй забързано,
под погледа на тъжни вечери,
оставям в тебе нежно случване
от бързи, но горещи устни.
Когато ме прегръщаш тъй унесено
ухаеме на летни сенокоси
и утрото събуждаме със тайната,
че пак сме тук и пак сме истински.
Когато ме докосваш, от обичане
си нежна радост и омая,
която ме преражда като феникс
във всяка утрин
и във всяка вечер наша.
Обичаш ме. Обичам те.
Такава красота е.
Останалото, ти го знаеш -
когато не заспиваш нощем,
очакващ моето пристигане.