Здравей, моя обич,
моя малка отплата.
Отвори ми вратата Си,
идвам пак да поплача.
Идвам трескава,
пълна с образи.
С непохвата ги нося.
Прекръсти ме на прага Си,
дай ми нафора,
с глътка кръв
от тялото Ти.
Ще пристъпя
към Твоето ложе.
Обладавам Те,
стЕна Те,
губя сили
от Твоята мощ,
разпилявам Те,
после пак Те събирам
и гравирам с Теб
белоснежния лист
на живота си.
Целуни ме пак
по пръстите,
издълбай ми безсъние -
римувано,
нескончаемо
и безмилостно.
А венеца от тръни
сама ще си сложа.